Какво е либертарианство

Преди всичко либертарианството е морална и политическа доктрина.

Морална доктрина е, защото все пак извежда категории като правилно и неправилно поведение, добро и зло. Политическа е, защото от моралните категории правим изводи как да бъде структурирано обществото, отношенията помежду хората, между хората и институциите и каква трябва да бъде или да не бъде държавата като устройство и функции.

Две са централните теми в либертарианството – темата за индивида и тази за неговата свобода.

Да започнем с индивида. За разлика от колективистичните доктрини, ние поставяме отделния човек като източник на авторитет и смисъл. За либертарианството не съществуват понятия като “колективна отговорност“, “в интереса на народа” или “глас народен“. Само отделни хора могат да имат интерес и отделни хора да могат да носят отговорност.

Да видим свободата. Ние смятаме, че абсолютно всеки, само защото е човек, заслужава абсолютната свобода да управлява себе си и собствеността си, както сметне за добре. Единствената граница, която слагаме на тази свобода е действията ти да не да не нарушават точно същите тези свободи на друг човек. Всички хора поравно имат право на живот, свобода и тяхно собствено разбиране за щастие. И това право идва от природата на човек, а не от царя, папата, правителството или който и да е друг.

Абсолютната свобода както е дефинирана по-горе, заедно с индивидуализма, раждат няколко принципа, които следва да има свободното общество:

Принцип за неагресия (NAP)
Принципът изключва възможността за принуда, насилие, отнемане на живота, здравето, свободата друг на човек или неговата собственост, освен когато става дума за защита от опит някой да направи точно това. Това е идеята за универсален и природен мир, в който имаш легитимното право да се намесиш ако чужда свобода бъде нарушавана. Независимо дали крадец влезе в твоя имот или чужд, можеш да отговориш със сила и принуда спрямо този крадец. Този принцип влиза в конфликт с устройството на модерната държава, където против волята ти, правителството може законно и легитимно да те принуждава, да те вкарва в затвор, да отнеме жилището ти или да те заплашва с наказания ако не изпълняваш нарежданията му.

Принцип за свободната размяна.
По-известен като капитализъм или свободен пазар. Ако ти си собственик на себе си, на труда си и на земята, с която смесваш труда си, то значи си собственик и на плодовете, които тази земя ражда. Като абсолютен техен собственик пък можеш по собствена воля да ги разменяш за каквото сметнеш за добра сделка. Дали една сделка е добра зависи единствено от страните по нея. Ако аз съм съгласен да разменя два хляба за три ореха и ти също си заинтересован да размениш три ореха за два хляба, няма друга сила на света, която да направи тази сделка неморална, лоша, забранена.
Това значително се различава от днешната система, в която всяка сделка трябва да бъде разрешена от държавата, всяко производство – регулирано и богатствата – облагани с данъци.

Либертарианството има фундаментални несъгласия с принципите на модерната държава. Затова сме най-големите поддръжници на идеята за нейното ограничаване, смаляване, редуциране на нейните функции и роля в живота.

С това е свързан и последния принцип – всеки да бъде човек на думата си. Договорките, които сключваш с другите хора да са толкова важни, колкото са важни законите днес. В общество, в което имаме малко или никакви закони, наложени със силата и принудата на държава, единствения начин да продължи да функционира това общество, е със силата на лични договорки помежду участниците в него.

Така дефинирани принципите на либертарианството не могат да го поставят на традиционната политическа ос между лявото и дясното. Може да се каже, че принципите на свободата взимат най-доброто от двата свята.

За подробности изгледайте видео клипа.