ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ ВСИЧКО ЗА ВСИЧКИ!

Съвместна позиция на Института за свободен капитализъм „Атлас“ и Българското либертарианско общество по повод предстоящия избор на нов състав на Комисията по досиетата

За пореден път българските политически партии искат да лекуват обществото с болест, маскирана като собствения си лек. Двете основни политичеки партии ГЕРБ и БСП предложиха еднакво неадекватни решения на проблема, възникнал с изтеклия преди половин година мандат на т. нар. Комисия по досиетата. БСП предложи закриване на комисията, ГЕРБ – избор на неадекватен неин председател. Решението е съвсем друго: създаване на публичен регистър със свободен достъп в интернет, който съдържа информация ЗА ВСИЧКИ бивши служители и агенти на комунистическата Държавна сигурност.

Архивът на ДС трябва да бъде дигитализиран и качен онлайн на разположение на всички. И в никакъв случай не трябва да се ограничава само до сътрудниците на Държавна сигурност и РУМНО.

Предлагаме да бъде създадена многофункционална уеб-платформа, която да систематизира информацията и да предостави лесен и бърз достъп до нея БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯ. Тази глобална търсачка за информация трябва да предлага търсене по азбучен ред, по длъжност или извършвана обществена дейност, както и по агентурна дейност, и да даде информация за:

  • – общия числен състав на служителите на комунистическите тайни служби плюс сътрудниците;
  • – имената, званието и биографията на всички ръководители на тези управления.
  • – устройството, целите задачите и бюджетите на всички съществували от 1967 година насам в системата на КДС и Държавна сигурност управления, на техните съставни структури, на самостоятелните отдели и други подразделения, на специализирани и войскови поделения.
  • – общия брой на вербуваните секретни сътрудници (агенти, резиденти, държатели на явочни и конспиративни квартири ) до 1989 година – както между българските граждани, така и между чуждите граждани от български произход.
  • – общия брой на българските граждани и на чуждите граждани от български произход, обект на репресии от страна на режима и на така наречените „активни мероприятия“.
  • – имената и званията на всички щатни служители, занимавали се с контрабанда, наркотрафик, търговия с оръжие и кражба на технологии.
  • – всички щатни служители, ангажирани в предприятията от военно-промишления комплекс и в държавните предприятия, задгранични фирми и фирми със смесено участие, ангажирани с внос и износ на оръжие, боеприпаси, а така също стоки с възможна двойна употреба.
  •  – имената и званията на всички инстурктори, съветници и резиденти от КГБ в различните отдели на ДС и РУМНО

Трябва да се знае ВСИЧКО ЗА ВСИЧКИ.

Няма законови пречки за това. Архивът на Държавна сигурност бе разсекретен на 13 октомври 1994 г. от 36-тото народно събрание  с решение, в което много ясно пише, че „сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи, отнасяща се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не са държавна и служебна тайна”. Това решение никога не е отменяно. Архивът на Държавна сигурност не бе отново засекретен от Закона за защита на класифицираната информация, защото според този закон на класификация и съответно обозначение подлежи единствено информацията, свързана с дейността на поименно посочените съвременни служби за сигурност и служби за обществен ред на Република България. Държавна сигурност не е сред тях.

Освен публично достъпна, изброената информация трябва да бъде обработена, систематизирана и  изучена от нарочно създаден Институт за изследване комунистическото минало на България. Но не по модела на БСП, а  по полски модел. Българският Институт за национална памет трябва да бъде създаден със закон. Освен да постанови пълната публичност на информацията за ДС и да регламентира създаването на Института, този закон трябва да изключи всякакви зависимости, които създават възможност за корупция и подмолно влияние в различни сфери на икономиката и държавното управление.

Не трябва да  позволим и този път огласяването на архивите да бъде изцяло в ръцете и под контрола на политиците и МВР.

Само след като истински си припомним комунистическото минало, можем да се опростим и помирим. И да започнем на чисто.

София, 1 октомври 2017