Ден на Австрийската икономическа школа в България – кратък очерк
За втора поредна година на 16 май се проведе конференцията „Ден на Австрийската икономическа школа в България“. С оглед на пожънатия успех от миналата година и засвидетелствания интерес към събитието Българско либертарианско общество и Brain Workshop Institute отново обединиха усилия и огранизираха второ издание на „Деня на Австрийската икономическа школа“. Над 90 посетители, сред които верни почитатели и тепърва запознаващи се с идеите на „австрийския“ икономикс хора, избраха да прекарат почивния си ден в академичната обстановка на НБУ и създалата се изключително приятна атмосфера.
Любопитни, интересни и задълбочени теми бяха представени от лекторите Даниел Василев (БЛО), проф. Александър Токарев (преподавател в Университета Нортууд, САЩ), Кузман Илиев (Brain Workshop Institute), Георги Стоев (Industry Watch), Владимир Сиркаров (Brain Workshop Institute), Георги Ганев (преподавател в СУ и програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии) и проф. Валери Димитров (преподавател в УНСС и бивш председател на Сметната палата).
Интензивността на лекциите бе съчетана с кратки почивки и време за обяд, през които присъстващите гости имаха възможността да комуникират и обменят знания и опит помежду си, да разгледат и да се запознаят повече с дейността на БЛО, кампанията за членство, организираните целогодишни събития и инициативи.
С теорията за бизнес циклите и банкирането с частичен резерв Даниел Василев постави силно начало и предпоставка за един наистина ползотворен ден. Идеологическият сблъсък между Хайек и Кейнс бе представен от следващия лектор – проф. Александър Токарев, който изключително увлекателно успя да потопи публиката в икономическата мисъл и различията между кейнсианството и „австрийския“ икономикс. Идеите за свободата в сферата на правото, конституционния ред и политическата теория, развити от италианския философ Бруно Леони, представи Георги Стоев, посочвайки, че според самия него най-големият принос на Леони се състои в дефинирането на свободата от негативна гледна точка – свободата е това, което другите не могат да правят с теб. Теоретичните разломи на Австрийската икономическата школа и неокласицизма бяха обект на представяне в лекцията на Георги Ганев, който очерта основното разделение между представителите на двете школи по линия на икономическо изчисление срещу съвкупно равновесие и процеси срещу агрегати. За теоретичните разломи вътре в самата Австрийска икономическа школа разказа Кузман Илиев, посочвайки как двамата ученици на Карл Менгер, основоположник на Австрийската икономическа школа, Ойген фон Бьом-Баверк и Фридрих фон Визер, тръгват в различна посока на мислене. Това се случва и по-късно при техните ученици Лудвиг фон Мизес и Фридрих Хайек. Последователно и изчерпателно Кузман Илиев разгледа различията в концепциите и теоретичната обоснованост на трима представители на Австрийската икономическа школа – Лудвиг фон Мизес, Фридрих Хайек и Лудвиг Лахман, свързани с възприемането на икономиката, методологическия субективизъм, ценовата система, разпръснатостта на знанието в обществото, предприемачеството, общото равновесие и причината за невъзможността на икономическата калкулация при социализма.
В контекста на паричната политика и банкирането с частичен резерв Владимир Сиркаров разгледа какво представлява паричния имперализъм, уточнявайки, че тази концепция навлиза в австрийския анализ през 2003 г. с работата на Ханс-Херман Хопе, но първите стъпки в съответната насока са направени още през 1972 г. Владимир Сиркаров представи различните форми на паричен имперализъм, използвайки множество примери, ефектите от тази тенденция и сподели какво е възможното решение на проблема.
С критика на идеите на Томас Пикети през погледа на двама „австрийски“ икономисти завърши и последната лекция, представена от проф. Валери Димитров. Тезите на Пикети (растежът на капитала в дългосрочен план надхвърля много повече растежа на икономиката, годишното прогресивно данъчно облагане на капитала в световен мащаб като лекарство и начин да се регулира капитализма и намали публичната задлъжнялост) бяха разкритикувани и пречупени през призмата на Австрийската икономическа школа и по-специално през гледната точка и критичния поглед на Марк Хендриксън и Джордж Райзман.
И както много от лекторите подчертаха, макар че Австрийската икономическа школа предлага и обяснява обективно и аргументирано далеч по-добре икономическите процеси, Кейнсианската икономическата школа успява да се наложи в живота, мисленето и разбиранията на широк кръг от хора, благодарение на силната политическа подкрепа и държавна намеса в различните сфери на обществения живот. И въпреки това, „Денят на Австрийската икономическа школа” е доказателство, че здравият разум, идеите и отдадеността към тях са движеща сила, която позволява на едни хора да достигнат до други, които ще се запознаят и разберат, че има и друга по-добра алтернатива за по-добър и справедлив начин на живот.
