“Не можеш да направиш механизмът, който легитимира една власт в задължение. Това е Оруелски сценарий” – Стоян Панчев пред телевизия BG On Air
За последните 25-30 години израстна поколение, което смяташе свободите си за даденост. България може да не е най-свободното място на Земята, но поне правото на свободно слово, убеждения, глас бяха нещо, което не е било застрашавано. Уви, с издигащата се консервативно-популистка реторика в Източна Европа, нямаше как тези настроения да не засегнат и България.
В последните години наблюдаваме „дясно“ правителство, което се опитва всячески да потъпква гарантираните свободи на гражданите си в името на тясно конюнктурни интереси.
В началото на 2014-та президентът Росен Плевнелиев първи лансира идеята за референдум, който да реши, дали гласуването да стане задължително в България. Това беше първият опит основно право – това да решиш по собствена воля да подкрепиш или да не подкрепиш даден политически субект или личност, да бъде отнето. Разбира се, нямаше как ние, любителите на свободата, да останем безучастни.
Отне цяла година предложението на президента да попадне в пленарна зала. Малко преди разглеждането му, Българско либертарианско общество призова своите симпатизанти да изразят мнението си под хаштаг #ВотБезХомот.
Това се превърна и в основния слоган на кампанията ни срещу задължителното гласуване. Десетки наши приятели изпратиха снимките си с кратко послание и хаштага на нашата поща, а ние направихме нужното да ги разпространим до колкото се може повече хора.
Медиите също забелязаха каузата ни. Още от самото начало се утвърдихме като основния глас „Против“. Наши членове участваха в коментарни предавания в национален ефир, електронни медии и периодична преса. Месец по-късно постигнахме и успеха – парламентът отхвърли въпросa свързан със задължителното гласуване.
Възраждането на популистката реторика през 2016-та ни накара да възобновим кампанията. Повод стана законодателната инициатива от страна на националистическото крило в управляващата коалиция – Патриотичен фронт, които поискаха промени в изборния кодекс, наказващи с глоба от 50 лева при негласуване. Недоволството ни прерастна в своеобразен пърформънс пред Народното събрание.
Заедно с още 40 човека призовахме депутатите да преосмислят решението си, оковавайки се към своеобразна изборна урна. Предварително бяхме подготвили и симпатични стикери с овца и бюлетина, както и големи постери, изразяващи позицията ни. Преки включвания в централната емисия новини на 3 национални телевизии пък разпространи каузата ни в цялата страна.
За пръв път беше извършен и опит събитие на Българско либертарианско общество да бъде превзето от друга организация. Левите анархисти дойдоха на нашето събитие със собствена агитация и банери, но отказаха да се присъединят към останалите демонстранти. Както коментира един наш симпатизант, „това е моментът, в който осъзнаеш, че ставаш голям – когато другите искат да превземат инициативите ти“.
#ВотБезХомот определено ни научи на много. Доказахме пред себе си и пред останалите, че можем да организираме спонтанни и интересни публични демонстрации. Успяхме да събудим дебат по същество за гражданските свободи и в крайна сметка постигнахме частична победа. В последната редакция на изборния закон беше премахната санкцията при негласуване и беше заменена с премахване от избирателните списъци (с възможност за връщане след подаване на заявление) след две поредни неявявания в изборния ден. Нещо, с което либертарианците спокойно можем да живеем.
